Колко много се изписа по повод тази смърт - много публичност, много чудо. Даже на мен, дето толкова обичам клюкарски колонки, ми дойде в повече.
Но това, което искам да споделя, е, мисля, най-заинтригуващото във факта, че един ГОЛЯМ човек си отиде от всички нас (да , от всички, не от семейството си или от приятелите, той си отиде от всички, някога танцували на негова песен, някога припявали си в колата, някога загледали се в клип или концерт или статия с името му). Защото смъртта му ме остави много замислена, доста тъжна, леко самотна и беше като удряне на дъно, от което изплувах. И осъзнах, че този човек, на който дори не съм била фенка, винаги ми е давал. Давал е, без да ти дава време да помислиш дали да си вземеш. Давал е толкова много, по такъв силен начин, чрез такава емоция, че е дал дори на този, който не е искал да вземе. А сега ми даде още оптимизъм. Това сбогуване обедини цял един свят. За около ден два, всички, абсолютно всички, бяха на едно мнение по един въпрос - загубата на велик изпълнител. И оптимизма ми е свързан с това, че щом може да се обединим по един въпрос, значи може да се обединим и по други! Някой ден... Наречете ме наивна. =)
